longin (Любомир Деничин)
227 3528
13.02.2010 г., 11:35 ч.

Лошо време 

  Поезия
869 0 12

Всеки миг искаш нещо

Да ми кажеш

Знам с тъга отново

Ти ще ме накажеш

Мълчиш...

Взирам се в твоите очи

Вятър зад прозореца шепти

Дъжд ще завали

В твоята тъга 

Една сълза загива 

Дъжд ли се излива

Не вярвам на дъжда

Къде е любовта

Къде са нашите мечти 

Дъждът всичко ли изми

Плаче дъждът зад стъкло

Шепти...

Не можело да сме едно

Ще се събудим ли от този сън

Дъждът вали навън...

       *    *     *

Небето плаче - за земята благодат

Порои влачат - реките пълни пак вървят

Гърми небето - ще вдигнеш ли лицето

Сълзи ли там блестят

Или са капките дъждовни

Отнесоха ли мислите поройни

Чернилката на нечия душа

Небето рони сълзи

А някой връзва възли

За зло или добро небето е едно

Различни сме ние хората

Прегърнали умората

Унесени от капките свирци

Затваряме очи

Небето плаче - праща ни вода

Дали ще може всеки 

Да измие своята душа

 

© Любомир Деничин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??