Лошо време
Всеки миг искаш нещо
Да ми кажеш
Знам с тъга отново
Ти ще ме накажеш
Мълчиш...
Взирам се в твоите очи
Вятър зад прозореца шепти
Дъжд ще завали
В твоята тъга
Една сълза загива
Дъжд ли се излива
Не вярвам на дъжда
Къде е любовта
Къде са нашите мечти
Дъждът всичко ли изми
Плаче дъждът зад стъкло
Шепти...
Не можело да сме едно
Ще се събудим ли от този сън
Дъждът вали навън...
* * *
Небето плаче - за земята благодат
Порои влачат - реките пълни пак вървят
Гърми небето - ще вдигнеш ли лицето
Сълзи ли там блестят
Или са капките дъждовни
Отнесоха ли мислите поройни
Чернилката на нечия душа
Небето рони сълзи
А някой връзва възли
За зло или добро небето е едно
Различни сме ние хората
Прегърнали умората
Унесени от капките свирци
Затваряме очи
Небето плаче - праща ни вода
Дали ще може всеки
Да измие своята душа
© Любомир Деничин All rights reserved.
