13.05.2007 г., 21:25

Lost without you

1K 0 0
 

Ще се пристрастя през лятото,

след новините към новите ти чехли

и щастливата усмивка.

И зимата заради теб ще заобичам

и ще се отрека от собствената гордост.


А след това е време за реалност,

че ти си някой

и твойта дума с моята не пасва;

и радвам се, че дълги са ръкавите,

и скриват колко силно НЕ обичаш.


Не, няма да си тръгна тази вечер,

макар да чувам колко учестено дишаш.

Макар да чувствам,

че и кожата ми вече не привлича,

макар да ме боли, че друга си събличал.


И въпреки това, ще дойде ден,

след който всеки дъх ще  е различен

и ще е време да те надживея,

заради това, което ми остави...


Кого ли лъжа -

пак на пейката пред твоя дом ще чакам

и пак сълзите ще текат, когато минеш.

Макар сърцето вече с друг да е събрано,

сърцето е с душа и не може да забрави...


А ти не искай никога да знаеш -

тогава нямах силата да си призная,

тогава не спасявах себе си!... и тебе не спасявах...



Различно е сега,

но не защото сме различни,

различно е, защото трябва.


И моля те, недей да вярваш не на мене -

за тебе нищо лошо аз така и доказах.

Та ти щом съществуваш - значи съм живяла!...


А когато дойде  време,

на децата си ще кажа:

"Беше вирус. Вляво. Точно до сърцето.

Тогава просто не обичах да живея

и не знаех,че не се лекува."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Обичаща Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....