May 13, 2007, 9:25 PM

Lost without you 

  Poetry
796 0 0
 

Ще се пристрастя през лятото,

след новините към новите ти чехли

и щастливата усмивка.

И зимата заради теб ще заобичам

и ще се отрека от собствената гордост.


А след това е време за реалност,

че ти си някой

и твойта дума с моята не пасва;

и радвам се, че дълги са ръкавите,

и скриват колко силно НЕ обичаш.


Не, няма да си тръгна тази вечер,

макар да чувам колко учестено дишаш.

Макар да чувствам,

че и кожата ми вече не привлича,

макар да ме боли, че друга си събличал.


И въпреки това, ще дойде ден,

след който всеки дъх ще  е различен

и ще е време да те надживея,

заради това, което ми остави...


Кого ли лъжа -

пак на пейката пред твоя дом ще чакам

и пак сълзите ще текат, когато минеш.

Макар сърцето вече с друг да е събрано,

сърцето е с душа и не може да забрави...


А ти не искай никога да знаеш -

тогава нямах силата да си призная,

тогава не спасявах себе си!... и тебе не спасявах...



Различно е сега,

но не защото сме различни,

различно е, защото трябва.


И моля те, недей да вярваш не на мене -

за тебе нищо лошо аз така и доказах.

Та ти щом съществуваш - значи съм живяла!...


А когато дойде  време,

на децата си ще кажа:

"Беше вирус. Вляво. Точно до сърцето.

Тогава просто не обичах да живея

и не знаех,че не се лекува."

© Обичаща All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??