Ловеч в детски спомен
Ловеч в детски спомен
Ловеч – град на детските ми дни,
Ловеч – слънцето над теб блести!
Стратеш, крепостта старинна и реката,
синьото небе, цветята – красотата!
В детството, изпълнен с аромат,
по-прекрасен си от люляк, цвят!
Ловеч – пак сърцето ми те поздравява
и мелодия във мене зазвучава.
Вятърът отново ми шепти
и играе с моите коси,
пак съм малкото момиче с рокля бяла
и с усмивка щастие съм разпиляла.
Вземам миг от тая красота,
този миг граничи с вечността,
Ловеч – още пазя всеки детски спомен
и за мен най-скъп си в този свят огромен!
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
