Утрото посрещнах с усмивка
прегърнах слънцето с двете си ръце,
помислих си: "Аз съм истинска щастливка,
... щом чувам, виждам и обичам от сърце!"
Облякох съмненията в надежда,
закичих в косите си дълбока вяра
и припнах по пътищата към копнежа,
като в дланите си стисках твърдост с мяра.
А хората се взираха в мен чудато
с намръщени, страдалчески лица
... "Нима е толкоз трудно, когато
ти дадат щастие, да отвърнеш и ти с това?!" ...