Луда, но щастлив човек!
Утрото посрещнах с усмивка
прегърнах слънцето с двете си ръце, помислих си: "Аз съм истинска щастливка, ... щом чувам, виждам и обичам от сърце!"Облякох съмненията в надежда, закичих в косите си дълбока вяра и припнах по пътищата към копнежа, като в дланите си стисках твърдост с мяра.
А хората се взираха в мен чудато с намръщени, страдалчески лица ... "Нима е толкоз трудно, когато ти дадат щастие, да отвърнеш и ти с това?!"
Загърбих отрицателните, движещи роботи, поех напред с розовите очила, но чух как някой тихо зад мене избоботи: "Какво се хили тази? С луди пълен е света!"
Ръка прокарах през стаената в косите вяра и капка твърдост от дланта си взех, прекрачих без да се обръщам през тротоара ... помислих си: "Луда, но щастлив човек!" 04.01.14 г.
© Мария Амбова All rights reserved.
