Лудо стихотворение
ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир.
Той, луд за две села и три околии, аз – леко трезвен, гладен, сам и слаб.
И – погледи във пясъка заболи – замезваме с коричка черен хляб.
Под нас морето ври като джакузи. И търсим в съблекалните приют.
Простих се вече с летните илюзии и хълтам в безначални бездни студ.
Не смогнах и молитва да си кажа – и с милата ми есен се простих.
А Лудият в тефтера ми на плажа за спомен ви написа този стих.
4 ноемврий 2023 г.
гр. Хасково, 8, 25 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
