Лудогорие
Мое Лудогорие, развяло буйна грива
като дорест кон,
политнал с млад ездач на път!
От родината ни мила най-прекрасен кът!
В теб живея и се чувствам горда
и щастлива!
Скъпи ми са в теб горите сенчести, зелени,
свиден ми е черноземът -
щедър и богат.
В него стъпките на Аспаруховата рат
векове кънтели и отекват
днес във мене.
Тука неведнъж дедите, силни и корави,
срещали са непреклонно
зъл, коварен враг.
За да оцелеят и опазят роден праг,
са намирали опора
в корените здрави.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
