Изсъска, сякаш идеше от Ада,
вятър в почернелия клонак...
Сетне тътен. Не! Цяла канонада,
въздухът край мене разлюля.
Мрак проряза небосвода!
Зависяха облаците, като буци,
настана студ мъртвешки. Морга!
Изстенаха ръждивите улуци.
Плисна, като топла кръв
дъждът, и сля се в адски вади!
Бях аз за този ужас стръв -
мърша, под ято черни лешояди. ...