Bonov (Добри Бонов)
51 161
25.09.2021 г., 22:21 ч.  

Лудост 

  Поезия
455 1 6

Изсъска, сякаш идеше от Ада, 
вятър в почернелия клонак...
Сетне тътен. Не! Цяла канонада, 
въздухът край мене разлюля. 
Мрак проряза небосвода! 
Зависяха облаците, като буци, 
настана студ мъртвешки. Морга! 
Изстенаха ръждивите улуци.
Плисна, като топла кръв
дъждът, и сля се в адски вади! 
Бях аз за този ужас стръв -
мърша, под ято черни лешояди.
И пях! Безумец, забил в плътта си нокти, 
късах, като гладен канибал,
а няколко обезумели черни котки
ръмжаха във мъртвешки ритуал... 
До кръв сега в земята ровя, до колене - 
гроб копая в ледената кал... 
Знам, че когато няма те до мене 
и Бог дори е сякаш полудял! 

 

© Добри Бонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Дари, но нека оставим индивидуалността пред гения. Аз не претендирам за нищо. Благодаря ти!
  • Силно въздействаща образност! Ицяло твоя си.
    Има места, които лесно биха придоболи по-добро благозвучие, но това са технически подробности, които всеки техник лесно може да поправи
  • Много страшно. Има нещо демонично.
  • Ив, отдавна съм безкрайно апатичен към твоята личност! Все пак, благодаря, че намина.
  • Хубаво е
  • Уау, много образно и нетрадиционно. Харесах.
Предложения
: ??:??