Лудост
Изсъска, сякаш идеше от Ада,
вятър в почернелия клонак...
Сетне тътен. Не! Цяла канонада,
въздухът край мене разлюля.
Мрак проряза небосвода!
Зависяха облаците, като буци,
настана студ мъртвешки. Морга!
Изстенаха ръждивите улуци.
Плисна, като топла кръв
дъждът, и сля се в адски вади!
Бях аз за този ужас стръв -
мърша, под ято черни лешояди.
И пях! Безумец, забил в плътта си нокти,
късах, като гладен канибал,
а няколко обезумели черни котки
ръмжаха във мъртвешки ритуал...
До кръв сега в земята ровя, до колене -
гроб копая в ледената кал...
Знам, че когато няма те до мене
и Бог дори е сякаш полудял!
© Добри Бонов All rights reserved.
