Лудостта ти отива
Лудостта ти отива. И когато мълчиш –
пак си лудо игрива. Аз пред теб съм дервиш.
След поредната доза – делник сив и студен,
и в съня ми тревожен – ден и нощ, нощ и ден,
в теб живее вихрушка. В мене – стар, скучен дъб.
Него още го люшка идеалът ми тъп.
Лудостта ти отива. И когато си с мен –
ти си лудо красива. Аз съм влюбен кретен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Ама е хубаво да си луд!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
