Лудостта ти отива

Poetry

1.6K 0 8

Лудостта ти отива

Лудостта ти отива. И когато мълчиш –

пак си лудо игрива. Аз пред теб съм дервиш.

След поредната доза – делник сив и студен,

и в съня ми тревожен – ден и нощ, нощ и ден,

в теб живее вихрушка. В мене – стар, скучен дъб.

Него още го люшка идеалът ми тъп.

Лудостта ти отива. И когато си с мен –

ти си лудо красива. Аз съм влюбен кретен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

suleimo (Дани Сулакова)

Аплодисменти!!!

2013-04-05T07:04:05+03:00
valia1771 (Ивон)

Хареса ми!

2013-04-04T18:02:07+03:00
daninad (Дани)

...ама тоз дервиш
откъде се появи/ш/...

2013-04-04T16:51:28+03:00
valantai155 (Валентина Иванова)

Ники, любимец си ми! Много е хубаво! Поздрав! Ама е хубаво да си луд!

2013-04-04T16:47:17+03:00
radiola (Рада Димова)

Нито си кретен,нито стар,скучен дъб и въпреки това стихотворението ти е чудесно!

2013-04-04T14:59:49+03:00