ЛУНА
Луна дойде в дома ми, вечер
и всяка нощ наднича вече.
Със поглед нежен, пълнолунен,
реди поеми сладкодумно.
Тази нощ тя не пристигна,
погледнах горе - мрачно, свидно.
Луната свойски с мен тъгува,
на никой друг не се любува.
Дочух как нежно тананика,
със обич стих от мойта книга.
Звезда една ми прати с плам,
да я почакам, весел и засмян.
Луна, приятел нежен и открит,
споделяш страсти тъй красиви!
Свидетел ням си на печал
и за злините колко ти е жал!?
Луна, пълна с блясък прелива,
хора, къщи, природа слива!
Тази нощ дойде и пак наднича,
луната моя и с любов засрича!
и всяка нощ наднича вече.
Със поглед нежен, пълнолунен,
реди поеми сладкодумно.
Тази нощ тя не пристигна,
погледнах горе - мрачно, свидно.
Луната свойски с мен тъгува,
на никой друг не се любува.
Дочух как нежно тананика,
със обич стих от мойта книга.
Звезда една ми прати с плам,
да я почакам, весел и засмян.
Луна, приятел нежен и открит,
споделяш страсти тъй красиви!
Свидетел ням си на печал
и за злините колко ти е жал!?
Луна, пълна с блясък прелива,
хора, къщи, природа слива!
Тази нощ дойде и пак наднича,
луната моя и с любов засрича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
