Нощ, огряна от звезди, толкова красива!
Виждам нощното небе и изчезват всички страхове!
Но какво ли погледа ми гали?
Луната и нейната изящна красота!
Какво се крие в твоята душа!?
Усещам твоята енергия така,
както космоса се слива с безкрайноста!
Защо, Луна, пораждаш чувства,
на безкрайна самота!
Каква е тази тъга, мрачна и безумна!
Искаш ли топлина от моята душа!
Душата на едно момиче,
което не знае да обича!
Искам от твоята енергия.
Научи ме за обичам!!!
© Мария трайкова Всички права запазени