13.03.2008 г., 19:21 ч.

Луната 

  Поезия
1148 0 6

Нощ, огряна от звезди, толкова красива!

Виждам нощното небе и изчезват всички страхове!

Но какво ли погледа ми гали?

Луната и нейната изящна красота!

 

Какво се крие в твоята душа!?

Усещам твоята енергия така,

както космоса се слива с безкрайноста!

Защо, Луна, пораждаш чувства,

на безкрайна самота!

 

Каква е тази тъга, мрачна и безумна!

Искаш ли топлина от моята душа!

Душата на едно момиче,

което не знае да обича!

Искам от твоята енергия.

Научи ме за обичам!!!

© Мария трайкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • лелей...честно да ти кажа това е най-хубавото нещо,което съм чела в този сайт...не знам защо ама адски многоооо ми харесва супеР!
  • Красиво е наистина...
  • Лунна тишина и две тела, но защо ли таз тъга!!!
  • Хареса ми!Много е хубаво!
    поздрав и добре дошла!
  • добре дошла!
    много красив стих...прекрасна
    и вълшебна е луната...с обич, Мария.
  • Тъжно хубав стих.Хареса ми много.
Предложения
: ??:??