Mar 13, 2008, 7:21 PM

Луната

  Poetry
1.9K 0 6

Нощ, огряна от звезди, толкова красива!

Виждам нощното небе и изчезват всички страхове!

Но какво ли погледа ми гали?

Луната и нейната изящна красота!

 

Какво се крие в твоята душа!?

Усещам твоята енергия така,

както космоса се слива с безкрайноста!

Защо, Луна, пораждаш чувства,

на безкрайна самота!

 

Каква е тази тъга, мрачна и безумна!

Искаш ли топлина от моята душа!

Душата на едно момиче,

което не знае да обича!

Искам от твоята енергия.

Научи ме за обичам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария трайкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • лелей...честно да ти кажа това е най-хубавото нещо,което съм чела в този сайт...не знам защо ама адски многоооо ми харесва супеР!
  • Красиво е наистина...
  • Лунна тишина и две тела, но защо ли таз тъга!!!
  • Хареса ми!Много е хубаво!
    поздрав и добре дошла!
  • добре дошла!
    много красив стих...прекрасна
    и вълшебна е луната...с обич, Мария.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...