Mar 13, 2008, 7:21 PM

Луната

  Poetry
1.9K 0 6

Нощ, огряна от звезди, толкова красива!

Виждам нощното небе и изчезват всички страхове!

Но какво ли погледа ми гали?

Луната и нейната изящна красота!

 

Какво се крие в твоята душа!?

Усещам твоята енергия така,

както космоса се слива с безкрайноста!

Защо, Луна, пораждаш чувства,

на безкрайна самота!

 

Каква е тази тъга, мрачна и безумна!

Искаш ли топлина от моята душа!

Душата на едно момиче,

което не знае да обича!

Искам от твоята енергия.

Научи ме за обичам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария трайкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • лелей...честно да ти кажа това е най-хубавото нещо,което съм чела в този сайт...не знам защо ама адски многоооо ми харесва супеР!
  • Красиво е наистина...
  • Лунна тишина и две тела, но защо ли таз тъга!!!
  • Хареса ми!Много е хубаво!
    поздрав и добре дошла!
  • добре дошла!
    много красив стих...прекрасна
    и вълшебна е луната...с обич, Мария.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...