20.10.2007 г., 20:36

Луната - красива, но сива

1.3K 0 5
Прибирах се вкъщи - сияеща, жива.
Лягах в леглото, поглеждах небето и виждах луната.
Красива беше, усмихната беше,
на мене се смееше и за мене блестеше - и аз бях щастлива!!!
Сега е различно. Oтново се прибирам,
този път - тъжна... унила...
Сядам на земята, започвам да плача...
поглеждам небето, но нищо не виждам.
Къде е луната? Защо си замина?
Дали наистина ТЯ беше тази, която ме правеше щастлива????
Продължавам да плача - още по-силно...
Тежи в мене нещо, и това е въпроса: "Има ли смисъл да бъда жива,
щом любовта ми завинаги си замина???"
Мисля за нещо... нещо зловещо:
''Ще сложа край на тази интрига''...
Моментът настъпва - животът си отива
и аз все още не съм щастлива.
Последна минута, последна секунда със света се сбогувам...
За последен път искам да видя луната!
Нагоре поглеждам и какво да видя -
тя е там... но защо вече не е красива?
Защо е намръщена и унила?
За мене тъжи, за мен я боли, че аз се предавам
и край на живота си слагам!
Замислям се: "Може би друг ще ме направи щастлива..."
и се изпарява от мене зловещата сила!
Сега съм тук и съм добре,
благодарение на онзи поглед към черното небе.
Сега имам надежда и сила,
но през нощта надеждата бавно умира.
Защото отново всяка вечер поглеждам нагоре,
а луната продължава да е сива!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мерси на всички за коментарите
  • ..хихи тонкееее...прекрасно ее...мн е хубавичко.поздравления моо обичкам тее
  • Мило момиче,защо не се опиташ с по-малко думи да кажеш повече?Не прекалявай с многоточията...И повече надежда!
  • хубаво е порздрави !
  • Моля, пишете си мнението, дори и да остана разочарована Интересно ми е какво мислите

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...