Луната - красива, но сива
Прибирах се вкъщи - сияеща, жива.
Лягах в леглото, поглеждах небето и виждах луната.
Красива беше, усмихната беше,
на мене се смееше и за мене блестеше - и аз бях щастлива!!!
Сега е различно. Oтново се прибирам,
този път - тъжна... унила...
Сядам на земята, започвам да плача...
поглеждам небето, но нищо не виждам.
Къде е луната? Защо си замина?
Дали наистина ТЯ беше тази, която ме правеше щастлива????
Продължавам да плача - още по-силно...
Тежи в мене нещо, и това е въпроса: "Има ли смисъл да бъда жива,
щом любовта ми завинаги си замина???"
Мисля за нещо... нещо зловещо:
''Ще сложа край на тази интрига''...
Моментът настъпва - животът си отива
и аз все още не съм щастлива.
Последна минута, последна секунда със света се сбогувам...
За последен път искам да видя луната!
Нагоре поглеждам и какво да видя -
тя е там... но защо вече не е красива?
Защо е намръщена и унила?
За мене тъжи, за мен я боли, че аз се предавам
и край на живота си слагам!
Замислям се: "Може би друг ще ме направи щастлива..."
и се изпарява от мене зловещата сила!
Сега съм тук и съм добре,
благодарение на онзи поглед към черното небе.
Сега имам надежда и сила,
но през нощта надеждата бавно умира.
Защото отново всяка вечер поглеждам нагоре,
а луната продължава да е сива!...
Лягах в леглото, поглеждах небето и виждах луната.
Красива беше, усмихната беше,
на мене се смееше и за мене блестеше - и аз бях щастлива!!!
Сега е различно. Oтново се прибирам,
този път - тъжна... унила...
Сядам на земята, започвам да плача...
поглеждам небето, но нищо не виждам.
Къде е луната? Защо си замина?
Дали наистина ТЯ беше тази, която ме правеше щастлива????
Продължавам да плача - още по-силно...
Тежи в мене нещо, и това е въпроса: "Има ли смисъл да бъда жива,
щом любовта ми завинаги си замина???"
Мисля за нещо... нещо зловещо:
''Ще сложа край на тази интрига''...
Моментът настъпва - животът си отива
и аз все още не съм щастлива.
Последна минута, последна секунда със света се сбогувам...
За последен път искам да видя луната!
Нагоре поглеждам и какво да видя -
тя е там... но защо вече не е красива?
Защо е намръщена и унила?
За мене тъжи, за мен я боли, че аз се предавам
и край на живота си слагам!
Замислям се: "Може би друг ще ме направи щастлива..."
и се изпарява от мене зловещата сила!
Сега съм тук и съм добре,
благодарение на онзи поглед към черното небе.
Сега имам надежда и сила,
но през нощта надеждата бавно умира.
Защото отново всяка вечер поглеждам нагоре,
а луната продължава да е сива!...
© Тони All rights reserved.
обичкам тее 
