Луната само ще ни свети

На пръсти в стаята ми влезе,

целуна ме и си замина.

Нощта чертае светлосенки

и вечерта е тъмносиня.

Усетих те в съня си само,

усетих твоето дихание.

Горещите ти устни нежно

създадоха очарование.

Пространството те скри от мене

в галактики далечни, сини.

Избяга в приказното време

и в светове недостижими.

Но утре вечер ще се върнеш,

ще чакам стъпките ти леки.

Тогава, знам, ще ме прегърнеш,

луната само ще ни свети.

              Мария Мустакерска