Луната само ще ни свети
Луната само ще ни свети
На пръсти в стаята ми влезе,
целуна ме и си замина.
Нощта чертае светлосенки
и вечерта е тъмносиня.
Усетих те в съня си само,
усетих твоето дихание.
Горещите ти устни нежно
създадоха очарование.
Пространството те скри от мене
в галактики далечни, сини.
Избяга в приказното време
и в светове недостижими.
Но утре вечер ще се върнеш,
ще чакам стъпките ти леки.
Тогава, знам, ще ме прегърнеш,
луната само ще ни свети.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени