Луната се надвеси
В гората нощ.
Луната се надвеси
над тънкото в прегърбените клони.
Самотен варварин открадна нежност
от сянка на сърна. И се помоли.
Изпита гняв.
Но острието блесна.
Езическият бог очаква дан.
А сянката смутено го погледна
с очите на предадена жена.
Опари го.
Последната надежда.
За мургави и силни синове.
Проплака камък в алено червено.
Изви се буря.
Мъка на елен.
Луната се надвеси
над тънкото в прегърбените клони.
Самотен варварин открадна нежност
от сянка на сърна. И се помоли.
Изпита гняв.
Но острието блесна.
Езическият бог очаква дан.
А сянката смутено го погледна
с очите на предадена жена.
Опари го.
Последната надежда.
За мургави и силни синове.
Проплака камък в алено червено.
Изви се буря.
Мъка на елен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
