5.09.2007 г., 22:30 ч.

Луната се надвеси 

  Поезия
710 0 18
В гората нощ.
Луната се надвеси
над тънкото в прегърбените клони.
Самотен варварин открадна нежност
от сянка на сърна. И се помоли.

Изпита гняв.
Но острието блесна.
Езическият бог очаква дан.
А сянката смутено го погледна
с очите на предадена жена.

Опари го.
Последната надежда.
За мургави и силни синове.
Проплака камък в алено червено.
Изви се буря.
Мъка на елен.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??