Sep 5, 2007, 10:30 PM

Луната се надвеси 

  Poetry
683 0 18
В гората нощ.
Луната се надвеси
над тънкото в прегърбените клони.
Самотен варварин открадна нежност
от сянка на сърна. И се помоли.

Изпита гняв.
Но острието блесна.
Езическият бог очаква дан.
А сянката смутено го погледна
с очите на предадена жена.

Опари го.
Последната надежда.
За мургави и силни синове.
Проплака камък в алено червено.
Изви се буря.
Мъка на елен.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??