Луната се надвеси

Sep 5, 2007, 10:30 PM

Poetry

748 0 18

В гората нощ.
Луната се надвеси
над тънкото в прегърбените клони.
Самотен варварин открадна нежност
от сянка на сърна. И се помоли.
Изпита гняв.
Но острието блесна.
Езическият бог очаква дан.
А сянката смутено го погледна
с очите на предадена жена.
Опари го.
Последната надежда. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Луната се надвеси

Want to read more?

Random works