Лунатикът
Лудият рисува що сънува,
в сенките открива светлина,
силуетите живот живеят
и танцуват по невидима стена.
Не съзнава, че магия
в думите си крие,
нито че в една сълза
сбрал е болката на цялата земя.
А когато дойде вечерта
и денят стопил се безвъзвратно,
на безсъница обречен,
музика излива в стиховѐ.
Вечно търси себе си
в неоткрити светове,
пътища безпътни броди,
но не ходи, а лети,
и разказва за мечтите,
на луната и звездите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
