Лудият рисува що сънува,
в сенките открива светлина,
силуетите живот живеят
и танцуват по невидима стена.
Не съзнава, че магия
в думите си крие,
нито че в една сълза
сбрал е болката на цялата земя.
А когато дойде вечерта
и денят стопил се безвъзвратно,
на безсъница обречен,
музика излива в стиховѐ.
Вечно търси себе си
в неоткрити светове,
пътища безпътни броди,
но не ходи, а лети,
и разказва за мечтите,
на луната и звездите...
© П Антонова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
