Лунен пламък
Тънкоснага, пъстроока,
тънковежда, устносочна!
Мама шета, тате хока,
аз – мерак отвънка точа.
Да целуна бяло чело
и коси, очите росни,
и със устните си, смело,
твойте устни да докосна.
Дълго, дълго плод да пия
слънце докато захожда.
После лебедова шия
сто целувки да пробождат.
Ти да бъдеш онемяла,
аз пък – лист – да те обвия!
Ваште вкъщи щом ги няма
зад пердето да те скрият.
Цяла нощ на лунен пламък
да горим и да се любим
и сърца – омекнал камък –
да посрещнат утро лудо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
