Лунен пламък

rudin (Иван Христов)
858 1444

28.11.2012 г., 6:17 ч.

Поезия » Любовна

484 0 3

Тънкоснага, пъстроока,

тънковежда, устносочна!

Мама шета, тате хока,

аз – мерак отвънка точа.

Да целуна бяло чело

и коси, очите росни,

и със устните си, смело,

твойте устни да докосна.

Дълго, дълго плод да пия

слънце докато захожда.

После лебедова шия

сто целувки да пробождат.

Ти да бъдеш онемяла,

аз пък – лист – да те обвия!

Ваште вкъщи щом ги няма

зад пердето да те скрият.

Цяла нощ на лунен пламък

да горим и да се любим

и сърца – омекнал камък –

да посрещнат утро лудо.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.