Лунен валс
самотната бреза,
в клоните й нежни
вятърът притихна.
Лунно петолиние
иззад облаче надникна
и по него,
като ноти сребърни
се пръснаха звезди.
Със своите цигулки
засвириха щурци,
а рояк светулки
заиграха нощен валс.
Трепнаха листенцата
на смълчаната бреза –
с този лунен валс
тя не бе сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
