Лунна...
Лунна сестро, събуди ме
от собствената ми човешка нищета,
аз не съм вълшебно биле,
дай ми сили в мене твоята целувка нежна да спася...
Лунна сестро, погледни ме,
заприличах на безропотна дъга
... с черно, сиво и гневно червено...
няма цвят и помен за това,
що у мен се раждаше с магия преди време!!!
Лунна сестрице, поспри се,
до мен приседни във нощта,
аз от липса на "себе си" така уморих се,
дай ми мощ и криле за борба!
Нека след Себе си пак полетя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
Усмихвам се на вниманието ви! Мерси
