Лунна...

Поезия

1.2K 0 9

Лунна сестро, събуди ме

от собствената ми човешка нищета,

аз не съм вълшебно биле,

дай ми сили в мене твоята целувка нежна да спася...

Лунна сестро, погледни ме,

заприличах на безропотна дъга

... с черно, сиво и гневно червено...

няма цвят и помен за това,

що у мен се раждаше с магия преди време!!!

Лунна сестрице, поспри се,

до мен приседни във нощта,

аз от липса на "себе си" така уморих се,

дай ми мощ и криле за борба!

Нека след Себе си пак полетя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stoyan0729 (Стоян Тодоров)

хубав образ

2011-12-22T23:00:45+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

Браво!
Искаш ли да подредим тази твоя прекрасна идея?

2008-05-30T09:14:08+03:00
Милуша (Милуш Хвойнев)

А всъщност луната ли е част от теб, или ти от нея, или я намери просто, докато търсеше себе си я откри..или тя теб? Силно и привличащо вниманието и интереса, нали В?

2008-05-26T22:44:51+03:00
venus (Вечерница или Зорница)

Усмихвам се на вниманието ви! Мерси

2008-04-28T21:30:14+03:00
vezna (Мир)

Отново звучи в стил " от други свят си ти"
Прекрасно е!

2008-04-22T18:19:33+03:00