20 abr 2008, 18:51

Лунна... 

  Poesía
739 0 9

Лунна сестро, събуди ме

от собствената ми човешка нищета,

аз не съм вълшебно биле,

дай ми сили в мене твоята целувка нежна да спася...

 

Лунна сестро, погледни ме,

заприличах на безропотна дъга

... с черно, сиво и гневно червено...

няма цвят и помен за това,

що у мен се раждаше с магия преди време!!!

 

Лунна сестрице, поспри се,

до мен приседни във нощта,

аз от липса на "себе си" така уморих се,

дай ми мощ и криле за борба!

 

Нека след Себе си пак полетя...

 

 

 

 

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хубав образ
  • Браво!
    Искаш ли да подредим тази твоя прекрасна идея?
  • А всъщност луната ли е част от теб, или ти от нея, или я намери просто, докато търсеше себе си я откри..или тя теб? Силно и привличащо вниманието и интереса, нали В?
  • Усмихвам се на вниманието ви! Мерси
  • Отново звучи в стил " от други свят си ти"
    Прекрасно е!
  • Поздрави за добрия стих!!!!
  • Благодаря за точното разбиране, едимах! Удоволствие е за мен твоето внимание, още повече след като прочетох и стиховете ти
    Мерси и на теб, малко ангече - Луната е Голяма работа, когато знаеш как да я Почувстваш ...
  • в търсене на личното `аз`...
    магично и вълшебно !
    нека пребъде венус !
  • Много,много ми хареса!И аз обичам Луната!поздрав!
Propuestas
: ??:??