Лунна разходка
Присветна нещо между клепките ми
и отворих сънена очи -
сякаш ангели до мен са кацнали,
а луната ме мами с лъчи.
Протегнах се в опит да я хвана
и тя в прегръдка ме пое,
издигна ме високо над земята
сред звездното нощно небе.
Прегърнах всемира захласната,
сред този съдбовен разкош,
а отдолу ми подвикна земята
да не забравя за своя въпрос.
- Дали да се връщам обратно,
или тук да живея - сред вас?
А те ме погледнаха стреснати
и се засмяха всички на глас.
- Как ще оставаш далече
от онзи, който те сънува сега?!
Та той е целия на тебе обречен,
и ти си цялата за него съдба!
Погледнах обратно надолу и
сърцето ми в миг затуптя.
Не мога така да живея - аз
да бъда небе, а той да бъде земя!
Притиснах се силно в луната,
в прощална прегръдка още веднъж,
преди да заспя, се усмихнах,
сгушена в любимия мъж...
© Мартина Кирилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
красиво е, и аз мисля, че само от болката създавам разни неща (за поезия става въпрос), проза мога и без болка да има да пиша обаче. Браво на тебе, създала си нещо красиво от щастие
-
Любовта ражда само красота!Поздрав с усмивка!
-
Преди време мислех, че мога да пиша само когато страдам, а от известно време откривам колко е хубаво да пишеш окрилен от любовта!!!
Благодаря за мненията!!! -
Магия е този стих!!!Поздрав!
-
Хареса ми
-
интересно...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
.....
"Преди време мислех, че мога да пиша само когато страдам, а от известно време откривам колко е хубаво да пишеш окрилен от любовта!!!"... и какъв е изводът? ... любовта ли е сладка като болка ... или обратното?(или пък просто са ... горчиви )