Лунна симфония
Лунна симфония
Изящна чапла в ключ извит,
отмерил пулса на твореца!
Върху луната тайнствен щрих!
Соната... в лунната пътека!
Сребро разляли пъстри светлини
върху водата скачат съживени,
развяват в ритъм палаво коси-
загрети, карнавално пременени.
Цигулката на влюбил се щурец,
вибрира в тъпана на тишината.
Изплувала въздишка на гмурец,
разлива на дълбоко красотата.
Потръпнал въздух, вълчи вой-
наострят тръните рога!
Пробудили нощта обои
приплъзват звучно по гърба.
Отмерва такт папурен метроном.
Принцесите жадуващи целувка
запяват във магически синхрон-
умира в залива и сетната преструвка.
Ята от патици първично диви
подхващат танц в кристалните води-
превърнати в красиви самодиви,
загадъчно прикрити от звезди.
Със влажен поглед пия красота.
Езически пречистена и гола
прелива в багри моята душа-
сърдечно с радост плачеща виола.
Симфония без ноти и бемол
във унисон със земната душа.
Ах, чаплата… Бе просто ключът сол,
отключил моите сетива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
