Лунна соната
октомври 2013 Румяна Славова
Смутен звън на пиано
разчупва застинала тишина.
Луната
с паяжинов лъч посребрява
клавишите бели - оживели
под дългите пръсти
на самотния мъж!
Ледена нощ, но прекрасна соната
изпълва въздуха свеж!
Той, самотникът,
всички чувства излива
върху пианото старо
и не сеща тоз кучешки студ!
Кръвта закипява буйна в сърцето -
препуска с нотите в ритъм!
После притихва плавно
и мелодията гали ушите...
Той в друг свят е сега -
не чувства глада, режещ стомаха.
Със сила се замени слабостта!
Няма минало. Няма и бъдеще.
Има тук и сега!
Той не е просяк
и не живее в развалина...
Той пианист е,
световно известен,
с многобройна публика...
Това, всяка нощ мразовита,
е блян във съня!
Но наяве - не мечтае за слава.
Иска само малко,
дрънчащо пиано
в собствен топъл дом!
Не знае отде е,
не знае и кой е...
Знае единствено
да флиртува с луната
с едно старо пиано,
което дори не е негово...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славова Всички права запазени
