11.06.2009 г., 21:38

Лунна светлина

880 0 0

"Гледах със сребърните си очи
как в нощта светът мълчи.
Всичко спеше,
само морето шумеше...
Светлата ми сянка се спускаше
и над нежните вълни препускаше.
Вглеждах се в душите на спящите хора
и виждах само една искрена тежка умора.
Доплака ми се, бродейки в нощта,
защото бедните хора плачеха и си губеха мощта.
Но за миг се вгледах искрено
и видях, че тази мъка е безсмислена.
Видях щастието, вярата, надеждата.
Видях влюбените очи, които заедно в мене се вглеждаха.
И нещо осъзнах,
душата човешка разбрах.
Разбрах, че винаги много ще е малко,
дори когато всичко за тях е толкова сладко..."
Така си мислеше Луната,
гледайки със сребърни очи в далечината.
Всичко наоколо спеше,
само морето далечно шумеше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Брайкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...