rosenrotfeuer
15 резултата
Въпросните същества се характеризират с ограничена избухливост, премерена безполезност и скромни закърнели умения в областта на мисловната дейност.
Този нов биологичен вид се среща предимно в големите градове, обградени с планини. Единствено при такива условия животното може да се почувства достатъч ...
  743 
Добро утро, ангеле на младостта,
безценен дар на радостта,
плач блажен, след болка процеден,
момент за трима съкровен.
До късно спиш, богиньо на деня, ...
  665 
Ходя, спирам, завъртам се и още съм тук.
Живея като всички в глупост и наивност.
Псувам, плюя и цапам всичко само със звук.
Излъчвам едновременно грях и невинност
и пак, и пак живея без смисъл... ...
  590 
Толкова истински, толкова красиви -
мога да ги гледам часове наред.
Толкова тъжни и мълчаливи,
но все пак безкрайни и изумителни.
Не знам как наричат този цвят, ...
  6179 
Легни в тревата посърнал,
макар да знаеш, че тя ще те убие,
отпусни се в прегръдката ù бездънна
и позволи на отровната ù красота всяка болка измие.
Отдай се на греха без страх от другите, ...
  612 
Не е нужно да имаш очи, за да виждаш.
Виж – китарата е сляпа, а ти показва всичко, което усещаш.
Не е нужно да си беден, за да завиждаш.
Виж – колко богати изгарят, без да дочакат надежда.
Не е нужно да си човек, за да си велик. ...
  807 
Разказва сатирът печално
приказки плахи за време,
когато всеки нещастен банално
оплаквал е своето бреме.
Сатирът тогава проплака ...
  556 
- Толкова наивно е да обичаш...
- Тогава днес на наивността си се вричам!
- Толкова мъчно е да обичаш...
- Тогава нека на мъки вековни без край да се обричам!
- Толкова глупаво е да обичаш... ...
  483 
"Гледах със сребърните си очи
как в нощта светът мълчи.
Всичко спеше,
само морето шумеше...
Светлата ми сянка се спускаше ...
  577 
Плаче ми се, стене ми се,
но не мога,
искам го, желая го, обичам го,
но и това не мога.
Той е бесен, хищен, непокорен. ...
  912 
На покойния ми дядо - единственият,
който истински вярваше в мен
А бях дете щастливо, нежно,
мислех си, че детството ще бъде вечно,
но животът ми май стана на парченца, ...
  671 
Дракон, огън, смърт,
червено диамантено око,
пуста стая без легло...
Роза, музика, душа, живот -
лице с черти измити ...
  1289 
  618 
ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЧОВЕК БЕЗ ИЗБОР
1.
Мати Хайконен погледна с острите си сини очи през малкото прозорче на затворническата си килия и въздъхна:
- Битоля е прекрасна, но, знаеш ли, бих дал всичко да зърна пак Тампере. Тези малки прекрасни дечица, които всеки ден минават покрай затвора на път за учили ...
  1331 
Буря е навън – ужасна, делнична печал.
Сякаш тъмен сън от петъчния ден ме бе откъснал.
Мрачно е навън – стенат облаците сиви.
Де е моят сън, де са мойте сили?
Петък е, но страшен петък – ужасен, грешен и далечен. ...
  758 
Предложения
: ??:??