Лунни капки в очите на ангели
Лунни капки се стичат на восък,
по заспалите улици.
Лунни капки се леко търкулват,
в мрежите на белооки паяци.
И те се разсънват, с нощните
стражи, с звездите оголили зъби.
Да разкъсат синьото на ветровете,
хриповете им страшни и диви!
Лунни капки се връщат назад,
с тайните на облаци.
Сякаш са иконостас, амвон
за крилати ангели.
Може би ще отворят прозорци,
лъчите ще са кинжал, за тъмното
и студеното бреме.
Може би до грам, ще се стопят,
в пръстите на утрини.
Кой е дявол проклет, с рани и белези?
Кой ще скрие, душевните мъки,
с молитва и тихо Амин!
Нима са всички безгрешни?
Да хвърлят тогава камъни и примки!
Нима да сочиш с пръст, ти носи
щастие в задгробни животи!
А всички сме толкова смъртни,
кал с кал пришити!
Лунни капки се стичат, тихо зад
гърба ти-приятел те пази...
Ангел нашепва човеко, Бог е с теб,
не бой се, върви!
16.06.2020
Николай Василев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Василев Всички права запазени
