Лунни капки се стичат на восък,
по заспалите улици.
Лунни капки се леко търкулват,
в мрежите на белооки паяци.
И те се разсънват, с нощните
стражи, с звездите оголили зъби.
Да разкъсат синьото на ветровете,
хриповете им страшни и диви!
Лунни капки се връщат назад,
с тайните на облаци.
Сякаш са иконостас, амвон
за крилати ангели. ...