Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
19.03.2007 г., 20:30 ч.

Лунни стъпки 

  Поезия
715 0 7

Някой с лунни стъпки

ходи по вълните.

Нечия любов

изгревът целува.

Тихо си затваря зимата очите

и за нежен огън

почва да сънува.

 

Вятърната приказка

в книгата на здрача

вечно препрочитам

за да не умра...

Сребърна мелодия

кара ме да плача,

без дори да мога да я разбера.

 

Огнените пясъци

плуват във простора,

всяка песъчинка

пълна е със жар...

Стъклената кула

рухва от умора.

Стадото прибира си

лунният овчар.

 

Някаква есенция

на лимон усещам,

смесена със дъжд,

морска сол

и ром...

Друга в огледалото

вместо мене срещам,

после се прибирам

в своя звезден дом.

 

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сега пък се връщам след един още по-гаден период но почти съм го надживяла...Така, че... Радвам се че ме изненадахте-ти и Паур... Точно когато съм била болна... Много мило от ваша страна
  • Благодаря ти, Пинче! И на другите благодаря... Всъщност това стихотворение го писах след един много гаден период във болница(където ми правиха и операция и всичко... Но въпреки това не спрях да творя, а напротив-музата ми се разрастна още повече.
  • ...смесена със дъжд,

    морска сол

    и ром...

    и лунния овчар...

    Хубави образи!
    поздрав*
  • Благодаря ви. Това и на мен ми е едно от любимите ми стихотворения.
  • Много е темпераментно!
  • ми готино е
  • Много чувствено и красиво! Успех
Предложения
: ??:??