Лунни стъпки
Някой с лунни стъпки
ходи по вълните.
Нечия любов
изгревът целува.
Тихо си затваря зимата очите
и за нежен огън
почва да сънува.
Вятърната приказка
в книгата на здрача
вечно препрочитам
за да не умра...
Сребърна мелодия
кара ме да плача,
без дори да мога да я разбера.
Огнените пясъци
плуват във простора,
всяка песъчинка
пълна е със жар...
Стъклената кула
рухва от умора.
Стадото прибира си
лунният овчар.
Някаква есенция
на лимон усещам,
смесена със дъжд,
морска сол
и ром...
Друга в огледалото
вместо мене срещам,
после се прибирам
в своя звезден дом.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
