Mar 19, 2007, 8:30 PM

Лунни стъпки

  Poetry
849 0 7

Някой с лунни стъпки

ходи по вълните.

Нечия любов

изгревът целува.

Тихо си затваря зимата очите

и за нежен огън

почва да сънува.

 

Вятърната приказка

в книгата на здрача

вечно препрочитам

за да не умра...

Сребърна мелодия

кара ме да плача,

без дори да мога да я разбера.

 

Огнените пясъци

плуват във простора,

всяка песъчинка

пълна е със жар...

Стъклената кула

рухва от умора.

Стадото прибира си

лунният овчар.

 

Някаква есенция

на лимон усещам,

смесена със дъжд,

морска сол

и ром...

Друга в огледалото

вместо мене срещам,

после се прибирам

в своя звезден дом.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сега пък се връщам след един още по-гаден период но почти съм го надживяла...Така, че... Радвам се че ме изненадахте-ти и Паур... Точно когато съм била болна... Много мило от ваша страна
  • Благодаря ти, Пинче! И на другите благодаря... Всъщност това стихотворение го писах след един много гаден период във болница(където ми правиха и операция и всичко... Но въпреки това не спрях да творя, а напротив-музата ми се разрастна още повече.
  • ...смесена със дъжд,

    морска сол

    и ром...

    и лунния овчар...

    Хубави образи!
    поздрав*
  • Благодаря ви. Това и на мен ми е едно от любимите ми стихотворения.
  • Много е темпераментно!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...