ЛУТАЙКИ СЕ
Лутайки се тук и там
между радост и скръбта,
търсех свят един голям
с обич, доброта и топлота…
Не намерих свят голям,
не обходих цялата земя,
но получих своя дан
от ближните ми същества…
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
не обходих цялата земя,
но получих своя дан
от ближните ми същества…"
Страшно е, когато човек правещ се на поет, не познава езика ни. Но още по-страшно е, когато група негови „почитатели” го аплодира, без дори да се замисля за идиотщината, която е сътворил!
Дами и господа, в българския език думата „дан” има значението на „данък” и „налог”, а не на „дар”, както вероятно предполага авторката! Разбирате ли сега колко идиотско звучи „получих своя данък от ближните ми същества”! Данък! И защо „ближните”, а не „близките”? Защото звучи по-библейски и така авторката се чувства по-мъдра? По-мъдра, ама друг път! И за пореден път това „същества”! Обидно е да наричате близките ви „същества” , г-жо Андреева! Освен ако не става въпрос за отбора клакьори, които ви ръкопляскат... Ами да! Еврика! Как не се досетих по-рано?! Разбира се! Този данък, който споменавате са точно аплодисментите от тези „ближни същества”, които ви аплодират! А е данък, защото ви го дължат срещу вашите ръкопляскания на техните страници! В такъв случай си взимам думите обратно – и „дан” и „същества” са отлични попадения, когато иде реч за клакьори! Весела Нова година!