1.06.2005 г., 2:24

Лястовиче (банално)

2.3K 1 7
Лястовиче (банално)

Съвсем банално като лястовици
(не бели) свиваме гнезда,
Създаваме във тях децата си,
с любов. Банално... Радостта
съвсем банално се загнездва
във топлите ни домове -
любов и нежност, и надежда...
Връхлита ни какво ли не...
Стрехите с пеещи капчуци,
банално бащини и наши.
Размахва вятърът юмруци,
врабци бездомни само плаши.
Политат пиленцата малки,
възторжено край тях цвърчим.
Боли ни горе (вляво) малко.
Банално. Няма синоним
за ОБИЧ. Любовта е сляпа,
не може да я замени.
Отлитат. Тръгват си децата.
Банално. Времето се развали.
На юг ще тръгнем скоро... Скоро.
Болят ме старите крила.
Банално. Лястовичи хора.
Довиждане до Пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Симова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!
  • Добре дошла, Осичке! На добър път и в Откровения! Барона
  • баналните неща от живота?! не мисля. ние си ги правим такива.А очевидно могат и да не бъдат
  • е, как, банално ?
    нищо от споменатото не трябва да е банално в един живот
  • "Баналната истина" си ни поднесла с красиви думи!Не спирам да те чета..

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...