ЛЯТНА БУРЯ

В  небето злите сили спорят.

Стъмни се целият екран.

За тъмното над се борят

с гнева на  този свят събран.

Вселената е разярена.

Подскача цялата от гняв.

Реве неистово ранена

и хвърля всички ни във страх!

И всичко покрай нас трепери.

Разкъсва ни пореден гръм.

Земята изход не намери.

Бучи отвътре и отвън!

Дъждът отгоре се изтури.

Навсякъде вода тече.

О, виждал съм какви не бури,

но тази ще ни отвлече!

Настръхнал съм под судормата…

Безмълвна е душата в мен!

Макар че споря със  Съдбата!

Страхът във мен е нагнетен!...

До днеска беше жарко лято.

Изгаряше ни топлина.

А днес е време непознато…

Какво с природата стана?!