21.08.2014 г., 18:17

Лятна омая

903 0 18

Летен дъжд заромоля
по листата във гората,
после тихичко запя
песен нежна, непозната.
Капчици, като сълзи,
запрегръщаха земята
топли, свежи и добри
оросиха те цветята.
И прекрасен аромат
целия простор омая,
сто лъчи с палитрен цвят
полетяха към безкрая.
Сбраха се в дъга една 
низ от пъстри пеперуди,
затрептяха със крилца
тъмнината да прокудят.
В пълноводната река
заблестяха изумруди.
Грейна дивната гора.
Летен полъх я разбуди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудничко!
  • Много топъл Детски стих .Който ми напомня времето когато бяхме деца!
    Как бягахме по росните поляни...И след туй как ни се караха но Бабите ни как ни защитаваха!Благодаря че ми го напомни!!!Поздрави!!!
  • така топло и песенно ми прозвуча, мила Таничка..
    като чуден миг от вълшебството на лятото, през погледа
    на чистите детски очи... мило и драго
    ми беше да прочета..
  • Много хубав, лек и успокояващ сетивата стих! Почувствах се отново дете, щастливо и безгрижно! Харесва ми!
  • Съгласен съм. Хубаво е за детска стихосбирка!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...