21 ago 2014, 18:17

Лятна омая

904 0 18

Летен дъжд заромоля
по листата във гората,
после тихичко запя
песен нежна, непозната.
Капчици, като сълзи,
запрегръщаха земята
топли, свежи и добри
оросиха те цветята.
И прекрасен аромат
целия простор омая,
сто лъчи с палитрен цвят
полетяха към безкрая.
Сбраха се в дъга една 
низ от пъстри пеперуди,
затрептяха със крилца
тъмнината да прокудят.
В пълноводната река
заблестяха изумруди.
Грейна дивната гора.
Летен полъх я разбуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудничко!
  • Много топъл Детски стих .Който ми напомня времето когато бяхме деца!
    Как бягахме по росните поляни...И след туй как ни се караха но Бабите ни как ни защитаваха!Благодаря че ми го напомни!!!Поздрави!!!
  • така топло и песенно ми прозвуча, мила Таничка..
    като чуден миг от вълшебството на лятото, през погледа
    на чистите детски очи... мило и драго
    ми беше да прочета..
  • Много хубав, лек и успокояващ сетивата стих! Почувствах се отново дете, щастливо и безгрижно! Харесва ми!
  • Съгласен съм. Хубаво е за детска стихосбирка!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...