Лятна вечер

Рисува песни мойта мандолина,
прегласят и момчешките гърла!
Сърцата тупат в малката градина-...
разперва Младостта крила...

Луната се усмихва закачливо.
Нахален облак иска да я спре.
Той пътя и` препречва горделиво,
но тя на късчета го разсече!

И пак се спуснат лунните снежинки
и селото поръсват със сребро...
Преплитат се космични светлосенки,
лудува радостно и звездното хоро!

Възторжено мечтае Колектива,
за обич песни пее там.
И всеки своето сърце излива
и  щастието чака сам!