Открехнах вратите на лятото
и с песни и звън на китари
ме грабнаха старите сватове -
безгрижни, от слънце опалени,
на мойта ваканция дните ми.
Опиват ме с утрини алени
и кършат ми слънчева пита -
с ухание винено, с око на цигара
и с пътища, влюбени в мене;
с море, нецелунато още
от моето знойно търпение,
от мойте безсъници нощни.
И в дарове - звездна позлата,
ми връщат отново душата.
© Владимир Владимиров Всички права запазени