Открехнах вратите на лятото
и с песни и звън на китари
ме грабнаха старите сватове -
безгрижни, от слънце опалени,
на мойта ваканция дните ми.
Опиват ме с утрини алени
и кършат ми слънчева пита -
с ухание винено, с око на цигара
и с пътища, влюбени в мене;
с море, нецелунато още
от моето знойно търпение,
от мойте безсъници нощни.
И в дарове - звездна позлата,
ми връщат отново душата.
© Владимир Владимиров All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
