Виж юни като корморан прелита,
мечтата грее сякаш пясък ситен,
тече, изтича, после пак се връща
да зърне морската искряща къща.
Разцъфва изгревът - червена роза,
изпивам лятото в щастлива доза
и огън бял, ту син - шумят вълните,
с криле на чайка над морето скитам.
Летя и храня морския си корен,
на мида свири бризът неуморен
и спускам се по лятото – пързалка –
възторжена, голяма, но и малка.
© Милена Френкева Всички права запазени