Виж юни като корморан прелита,
мечтата грее сякаш пясък ситен,
тече, изтича, после пак се връща
да зърне морската искряща къща.
Разцъфва изгревът - червена роза,
изпивам лятото в щастлива доза
и огън бял, ту син - шумят вълните,
с криле на чайка над морето скитам.
Летя и храня морския си корен,
на мида свири бризът неуморен
и спускам се по лятото – пързалка –
възторжена, голяма, но и малка.
© Милена Френкева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
