Ясното лятно небе
до хоризонта протяга снага
там цопва в топлото море
и хуква да целуне брега.
Към сушата вълни игриви тичат,
а тя изглежда толкова далече.
Вирнали бели перчеми надничат
и питат с трепет: Стигнахме ли вече?
По пътя си се срещат с лодка-
възхитително страннно късче земя!
Желаят и шумно прекрасна разходка,
даряват я с воал пенлив- за още красота.
Цветни шамандури после намират
в игрива салса ги понасят
и те танцуват без за миг да спират
едно напред, встрани- как ритъма унася!
О, ето! Първият човек се задава!
Движи се прецизно с грациозна лекота!
Обграждат го и му се удивляват,
а той отпуска се в безкрайната им мекота.
След туй понасят се напред, където
чакат ги толкова много деца,
слети в едно се надигат напето-
бързо почва щура веселба.
Вълна, деца, глави, крака, ръце-
в шеметен вихър всеки завърта.
Увлечена в игри не може да спре
и за бански изути през смях се озърта.
Щастливо- уморена накрая се отпуска
и кротко се приплъзва към брега
грижовен татко там към нея спуска
детенце малко с търсеща ръка.
Станала нечия първа вълничка,
охлажда в прегръдка златния пясък,
камъчета с миди сборичква
и към дълбините тръгва с плясък...
Жежкото слънце тропа нервно с краче,
ярки лъчи към земята разстила-
време е туй немирно небе
при него, у дома, да се прибира!
Литват сияещи весели капки
от слънчевия чар запленени,
политат вода, но за секунди кратки
в бели пухове са променени.
И ето го-прегръща слънцето през рамо
наситеното синьо, трепкащо небе
и шушне му с усмивка, доволно-замечтано:
Най – хубаво е лятото да бъдеш на море!
© Ани Всички права запазени