10.09.2024 г., 9:55

Лятно небе

443 0 0

Ясното лятно небе

до хоризонта протяга снага

там цопва в топлото море

и хуква да целуне брега.

Към сушата вълни игриви тичат,

а тя изглежда толкова далече.

Вирнали бели перчеми надничат

и питат с трепет: Стигнахме ли вече?

По пътя си се срещат с лодка-

възхитително страннно късче земя!

Желаят и шумно прекрасна разходка,

даряват я с воал пенлив- за още красота.

Цветни шамандури после намират

в игрива салса ги понасят

и те танцуват без за миг да спират

едно напред, встрани- как ритъма унася!

О, ето! Първият човек се задава!

Движи се прецизно с грациозна лекота!

Обграждат го и му се удивляват,

а той отпуска се в безкрайната им мекота.

След туй понасят се напред, където

чакат ги толкова много деца,

слети в едно се надигат напето-

бързо почва щура веселба.

Вълна, деца, глави, крака, ръце-

в шеметен вихър всеки завърта.

Увлечена в игри не може да спре

и за бански изути през смях се озърта.

Щастливо- уморена накрая се отпуска

и кротко се приплъзва към брега

грижовен татко там към нея спуска

детенце малко с търсеща ръка.

Станала нечия първа вълничка,

охлажда в прегръдка златния пясък,

камъчета с миди сборичква

и към дълбините тръгва с плясък...

Жежкото слънце тропа нервно с краче,

ярки лъчи към земята разстила-

време е туй немирно небе

при него, у дома, да се прибира!

Литват сияещи весели капки

от слънчевия чар запленени,

политат вода, но за секунди кратки

в бели пухове са променени.

И ето го-прегръща слънцето през рамо

наситеното синьо, трепкащо небе

и шушне му с усмивка, доволно-замечтано:

Най – хубаво е лятото да бъдеш на море!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...