Лятно небе

Ясното лятно небе

до хоризонта протяга снага

там цопва в топлото море

и хуква да целуне брега.

Към сушата вълни игриви тичат,

а тя изглежда толкова далече.

Вирнали бели перчеми надничат

и питат с трепет: Стигнахме ли вече?

По пътя си се срещат с лодка-

възхитително страннно късче земя!

Желаят и шумно прекрасна разходка,

даряват я с воал пенлив- за още красота.

Цветни шамандури после намират

в игрива салса ги понасят

и те танцуват без за миг да спират

едно напред, встрани- как ритъма унася!

О, ето! Първият човек се задава!

Движи се прецизно с грациозна лекота!

Обграждат го и му се удивляват,

а той отпуска се в безкрайната им мекота.

След туй понасят се напред, където

чакат ги толкова много деца,

слети в едно се надигат напето-

бързо почва щура веселба.

Вълна, деца, глави, крака, ръце-

в шеметен вихър всеки завърта.

Увлечена в игри не може да спре

и за бански изути през смях се озърта.

Щастливо- уморена накрая се отпуска

и кротко се приплъзва към брега

грижовен татко там към нея спуска

детенце малко с търсеща ръка.

Станала нечия първа вълничка,

охлажда в прегръдка златния пясък,

камъчета с миди сборичква

и към дълбините тръгва с плясък...

Жежкото слънце тропа нервно с краче,

ярки лъчи към земята разстила-

време е туй немирно небе

при него, у дома, да се прибира!

Литват сияещи весели капки

от слънчевия чар запленени,

политат вода, но за секунди кратки

в бели пухове са променени.

И ето го-прегръща слънцето през рамо

наситеното синьо, трепкащо небе

и шушне му с усмивка, доволно-замечтано:

Най – хубаво е лятото да бъдеш на море!