Грабва Юни чадъра от слънце
и си слага зелената риза.
Злато скрива в пшеничено зрънце
и лудува в небето със бриза.
Украсява се с ягоди зрели,
вишни скрива във своите длани.
И череши бере – заблестели,
и черници, в съня пожелани…
Юни има си своите тайни.
Само той може тази магия –
да рисува по дните безкрайни,
жарко лято да вгражда в кайсия.
Моят Юни е толкова щедър!
Той усмивките с шепи раздава.
Слънце сипе – небрежен и ведър.
И малинови ласки дарява.
Юни – полъх от нощи горещи,
дъх на праскова, круша-петровка.
Палав Юни – с нечакани срещи,
с аромат и със вкус на вишновка.
Юни в своите шепи ми носи
плодове, топло лято и спомен.
Отговаря на всички въпроси.
И през Юни светът е огромен!
© Любка Славова Всички права запазени