Най-хубавото лято за жалост си отиде,
а аз те чаках, чаках дълго, всеки ден.
Но нищо отново ще дойдеш ти, нали,
ще си мисля за теб в студените зимни дни.
Най-хубавото лято за жалост си отиде,
благодаря ти, ти сбъдна моята мечта!
Аз бях на морето заедно с мойте деца,
видя ни играехме, строихме замък на брега!
Най-хубавото лято за жалост си отиде, уви
морето и ние заедно го изпратихме с тъга!
Дано се повтори отново, дано, но надали,
но нищо, сбъднаха се накрая моите мечти!
Най-хубавото лято за жалост си отиде, уви,
нищо ще те чакам, ще се върнеш при мен.
Ще те жадувам, ще те чакам отново всеки ден,
отново да сме заедно аз, ти, децата и морето, дали?
© Валентин Миленов Всички права запазени