16.09.2006 г., 20:52

Лятото свършва,но идва есента...

2.2K 0 4

Лятото отмина,

наближава есента,

свършва вече филма,

към края е сега.

Колко летни нощи,

колко летни дни,

дъждове и зноя,

- весели игри...

Лято,лято,лято,

сбогуваме се с теб!

Пак ще дойдеш,знаем

със стъпки на дете!...

Сбогом наше лято!..

Но в най-студени дни,

винаги в сърцата

лято ще тупти!

Винаги в душите

детски ще си ти!

Винаги в мечтите

лято ще гори!

Щъркелите отлетяха,

но пак ще долетят,

край родната ни стряха

със весел трака-трак!!!

Есента е като майка,

и милва ни с листа,

премахва тя тъгата,

на  нейните деца...

Вятърът ни носи

прекрасен аромат,

на шумнали тополи

и есенни цветя...

Остават малко дните

на лятото уви,

свърши вече филма

но друг ще завъртим...


http://www.bulgarene.hit.bg/ 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
  • Със всяко лято нещо си отива от нас, но остава надеждата, че следващото ще ни донесе нещо още по-добро... А дали е така?
  • Лятото отмина,
    наближава есента,
    свършва вече филма,

    Страшно ме впечатлиха тези думи...
  • Така е - кръговрат,
    не трабва да тъжим.
    Сега е есен,после хлад
    ала напред ще продължим.

    Поздрав и усмивка.
    /Знаеш ли какво чакат учениците с най голямо нетърпение в края на първия учебен ден ?... Чакат тържеството за завършване на училище в последния учебен ден.../

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...